Suzuki GSXR 1000 - 2009

Сузуки безспорно винаги са пускали едни от най-агресивните
мотоциклети на пазара. Някак си след 2004 година пазарът сякаш се
прероди. Първо с голямото обновение на машините на Ямаха, Хонда и
Кавазаки, а после дойде и голяма крачка напред и при Сузуки с К5. Няма
да забравя думите на един американски дилър (който е щастливец всяка
година да изпробва новите модели на пазара), който на въпроса ми за
въпросния модел тогава възкликна: „ Най-близкото до изтребител нещо,
което съм карал!"

Оттогава насам от Сузуки печелят шампионати.
А още при пускането на модел 2005 на пазара настана доминация на
марката във всички Супербайк шампионати, нещо което наистина се случва
рядко. Особено в такива мащаби - имаше период, когато беше изненада
първите места на Световния Супербайк да не са окупирани от тогавашните
заводски пилоти на Сузуки Корсър и Кагаяма. Към това влизат и безброй
победи в Американския, Австралийския и Британския Супербайк, разбира
се, 24 часа на Льо Ман и много други.
Тази година Сузуки отново
правят важно обновение. Променен е не само дизайнът, но имаме и важни
подобрения на двигателя, чисто ново окачване Шоуа и Биг Пистън плюс
промени в дизайна на шасито. Прави ми впечатление, че на външен вид
промените са големи и едновременно малки. Някак си Сузуки успяха да
запазят своите черти в продължение на дълги години. Дизайнът е крайно
агресивен, дори в спряло положение, моторът изглежда все едно се движи
бързо. И тук се вижда тенденцията на по-остри черти, които намалят
челното съпротивление и напомнят за състезателното ДНК на мотоциклета.
Затова спомагат и двойните ауспусни тръби, които въпреки големия размер
ми допадат.

От технологична гледна точка от японската компания
винаги са се отличавали в едно нещо. Сузуки (успоредно с Кавазаки през
годините) са предлагали феноменално количество мощност. През 2005 К5 за
първи път премина границата от 180 конски сили (измерени на коляновия
вал), а днес тази цифра надхвърля 190 понита, над 155 от които стигат
задното колело (за сравнение около 148, 149 за Хонда, 145 за Ямаха Р1,
154-155 за Кавазаки). На кратко казано, на високи обороти, К9 е
ненадминат! Странно е да се замислиш, че това е повече крайна мощност,
отколкото например Кевин Шванц е разполагал при гоненето на титлата си
през 1993. А сега всеки може да си купи машина с такава мощ и да се
движи с нея по улиците. Невероятно!

Сравнявайки кривите на
мощността на топ мотоциклетите, ясно си личи област, в която Сузуки
трябва да поработят малко по пътя към бързината - мощността и въртящия
момент в средните обороти (между 6 и 10 000) малко изостават, но винаги
представянето в диапазона е било компромис. За сметка на това началното
ускорение, динамиката и чистата максимална скорост на GSXR 1000 са
ненадминати. Не разполагам с дани от тестове, но е сигурно, че моторът
достига лимита от 300 км/ч без никакви проблеми, а границата от 310
км/ч едва ли би представлявала трудност, имайки предвид новата
аеродинамика и чудовищната мощност. Това е цифра, която навлиза в
територията на най-големия клас (ZX 12, ZX 14, Hayabusa).
Едва ли е
изненада, също така че моторът не е най-подходящия избор за фенове на
състезания 400 метра. Всичките тези конски сили и пистова динамика
означават, че предното колело се задържа изключително трудно на земята,
от първа до трета почти винаги е във въздуха при тежко ускорение.

Специална похвала заслужава новото окачване на Шоуа, което е
невероятно чувствително и едно от малкото заводски, което е готово за
състезателна настройка буквално след покупката от магазина. Този детайл
плюс новия дизайн на шасито, който доставя по-добра централизираност на
масите, наистина са тласнали Сузуки в нова посока. Правило е, че
най-мощните мотоциклети нямат най-линейната крива на мощността и затова
са много по-агресивни, много по-нервни. Това със сигурност е вярно за
Сузуки, определено за предишни моменти, но тази година промените по
окачването наистина са били насочени в посока подобряването на
усещането на пилота. Намаленото тегло си личи навсякъде - нови по-леки
колела, рама, дори хидравликата на съединителя е заменена с жило, за да
се пести от теглото! Като прибавим към това и подобрената ефективност
на инжекторите, разгъването на мощността е много по-меко и до известна
степен дори повече „приятелски настроено", ако може тази дума да се
използва за мотор от такъв клас.
За заключение само ще спомена, че
определено бих се изненадал ако Сузуки и идните години не доминират
Супербайк по света. Само си припомнете, че печелят престижния
Американски шампионат за 6-та година подред. А сега си представете и ,
че тези ракети могат да бъдат ваши и напълно легални за пътя. Така
Сузуки GSXR 1000 доближава почитателите до тръпката на пистата и
предоставя нещо изключително!

Източник: www.moto-zone.net