Историята на Фиат

ФИАТ (FIAT – Fabrica Italiana Automobili Torino) е най-голямата
италианска автомобилна корпорация. Произвежда леки и спортни
автомобили, камиони, разнообразна техника за промишлеността и селското
стопанство. Корпорацията притежава също и предприятия за производство
на аерокосмическа продукция. Седалището й се намира в Торино.

Компанията
е основана през 1899 година от група инвеститори, сред които и Джовани
Аниели (Giovanni Agnelli). Започва със сглобяването на автомобили по
лиценз на Рено с двигатели Де Дион. В организацията на производството
от самото начало Аниели привнесъл своите социалистически идеали, за
това как могат да си сътрудничат предприемачите и работниците. През
1903 в Италия се отменят митата на вносната стомана, което предизвикало
бързо разширение на производството: появяват се оригинални леки
таксита, камиони и автобуси, започва и производството на двигатели за
самолети и плавателни съдове.

Автомобилите Фиат, предназначени
за купувачите от елита, си спечелва трайна популярност не само на
италианския, но и на световния пазар. В същото това време марката Фиат
извоюва уважението си и в автомобилните състезания, финиширайки на
челните позиции сред такива марки като Lancia, Storero, Miller и
Nazzaro.

За пръв път в Европа автомобилната компания Фиат гръмко
се обявява за производител със собствен оригинален модел S61 с 10,5
литров мотор, след като побеждава на състезанията Гран-при във Франция
през 1911 година.

Скоро Джовани Аниели стигнал до извода, че
трябва да се върви напред от ръчното към промишленото производство и
през 1912 г. разгърнал серийното производство на автомобили с марката
F.I.A.T. Той е един от първите, които разбират, че на всеки
автопроизводител е нужен собствен стил, за който трябва да се грижи
дизайнер.

Първият модел построен по тази идеология е Tipo Zero
1912 г. Дизайнът на колата не се отличавал с оригиналност и бил сходен
с моделите на другите фирми. И за да придаде индивидуалност на
“лицето”" на автомобила, Аниели наредил на своите моделиери да
разработят шест различни облицовки на радиатора. F.I.A.T. и Alfa Romeo
са първите, които започват да поръчват купета за своята серийна
продукция при такива стилисти като Локати и Торета (Locati &
Toretta), а по-късно и при Загато и Туринг (Touring).

От самото
начало Фиат уредил производство на продукция зад граница. Например
заводът “Poughkeepsie” в САЩ, открит през 1909 година.
Посоченият
подход напълно отразявал възгледите на Джовани Аниели, по вече
планираното развитие на методите за усилване на контрала над системата
на производство. Като резултат от това се появява проектът “Lingotto” –
за времето си най-големият автомобилен комплекс в Европа, който започва
производство през 1922 година.

Този проект се основава на
определена стратегия: да се направи автомобил, предназначен не за елита
и достъпен за малцина, а кола за масово производство. Това било
постигнато благодарение на съвършено новите принципи на индустриално
организация на производството, основаващи се на монтажна линия от
конвейерен тип.

Първата световна война извежда ФИАТ сред
лидерите на италианското автомобилостроене. Към началото на 1920 година
ФИАТ се установява като най-голямата компания в Италия. Голям принос за
това има умелият администратор на компанията Виторио Валета. Но през
1919-1920 година на ФИАТ и лично на Аниели се наложило да преживеят
редица мощни стачки, съпроводени с окупиране на предприятието и
административните помещения. Лидери на въстаналите работници били
комунистите Антонио Грамши и Палмиро Толиати. Производството било
фактически съсипано. След идването на власт на Мусолини Аниели се връща
към ръководството. През 1927 се създава холдингът IFI, предназначен за
управлението на ФИАТ. Главна роля в холдинга играе и до днес семейство
Аниели.

През 1932г. дебютира “Balilla” и скоро достига производство от 113 000 бройки.

През
1936 се появява “Тополино” или “ФИАТ-500” (Topolino – “мишле” на
италиански), двуместен автомобил с двигател с работен обем 569 см3,
най-мъничкият автомобил в света, пуснат в масово производство. Първо
били измислени формата и обемът на купето, а чак след това инженер
Данте Джакоза (Dante Giacosa) започнал да разработва под него
разпределението на всички възли и агрегати на шасито със задни водещи
колела, като ги конструирал съобразно късата рама с отвори за
понижаване на теглото в лонжероните (лонжерон – надлъжна греда в
автомобилната рама). Необходимата твърдост се придобива едва след
прикрепянето на наклоненото над рамата купе. Този знаменит автомобил от
1936 до 1955 е продаден в 519 000 бройки. Различните модели на тази
кола имали за цел да повишат интереса към нея в Италия и така сама да
предизвика общият ръст на броя на автомобилите.

По времето на
Втората светорна война предприятията на ФИАТ били значително разрушени,
а след освобождението на страната национализирани. Впрочем, Виторио
Валета продължил фактически да ръководи компанията.

След войната
от конвейера, когато започва производственият бум, започват да слизат
маса нови модели: двувратият седан Фиат 500, комбито Фиат 1100 В и 1500
D, а година по-късно и Фиат 500 С, 1100 Е и 1500 Е.

50-те години
започват с пускането в производство на Фиат 1400, модел със самоносеща
каросерия, които бил първият италиански автомобил, предлаган и с
дизелови двигатели, което започнало от 1953 г. В същата година във
фабрика “Mirafiori” пуснали седана 1100/103 и комбито 103 TV. След
половин десетилетие малките “Seicentos” и “Cinquecentos” променят
лицето на Италия, като правят автомабила достъпен за всеки.
Произвеждани с милиони, тези автомобили представили италианците пред
останалия свят и станали символ на икономическото чудо, въплътено в
индустриализираната страна.

В началото на 60-те години
компанията отново се приватизира. Начело застават внуците на Джовани
Аниели-старши, Умберто и Джовани-младши, привнасяйки нови подходи в
организацията на производството. По пресметливата далновидна интуиция
на управленческия персонал, компанията пуска малолитражния автомобил
Фиат 850, произведен в количество от 3 милиона бройки. През 1966,
Джовани Аниели, внук на основателя, става президент на компанията и
инициира редица проекти, укрепващи позициите на компанията на световния
пазар.

Именно през 1966г. ФИАТ подписва договора със СССР за
построяването на Волжкия автомобилен завод – ВАЗ в гр. Ставропол –
на-Волга, не без ирония преименуван от комунистическата власт в чест на
Толиати, който едва не погубва ФИАТ през 20-те години. Производственият
капацитет на ВАЗ възлизал на 2000 автомобила 124 на ден. ФИАТ трайно
влязъл в живота на съветските хора със строителството на Волжкия
автомобилен завод, който дал на страната милиони леки автомобили,
огромно количество работни места в главния завод и прикрепените към
него заводи. ФИАТ-124 бил избран за автомобил на годината през 1967 -
преди близо 40 години. Успешен модел!

През 1969 във ФИАТ влиза
компанията “Ланча”. В същото това време, паралелно се появяват различни
модели, като се започне с "Dino" и се завърши със сериите 128, 130, 127
и 126. ФИАТ построил заводи за производство на автомобили в Южна
Италия, Полша и Бразилия, разпространявайки по целия свят италианското
автомобилно ноу-хау, включително и опита, получен след придобиването на
такива известни марки като “Autobianchi” и “Lancia”.

През този
период, белязан от нефтената криза на 70-те години, акцентът паднал
върху подобряването на готовата продукция и производствените процеси,
което спомогнало зо по-високото ниво на автоматизацията и производство
с по-ефективни методи.

Производството на “Ritmo”, започнато през
1978 г., благодарение на “Robogate”, революционна система на
автоматизация, качило компанията на ново стъпало в развитието й.
Повратният момент в историята на автомобилният концерн Fiat станал през
1983, когато за пръв път е пуснат знаменитият “Uno”, автомобил,
предлагащ широка гама нововъведения: в електрониката, в използването на
алтернативни материали, устройството на двигателя и т.н.

През
1980 година в Женева бил представен компактният автомобил FIAT Panda.
За 20 години производство компанията FIAT предложи на пазара 60
варианта на модела Panda. Общият брой на произведените коли е 4 млн.
Въпреки твърде непривлекателния си вид, Panda била разработена в
ателието ItalDesign под ръководството на Д. Джуджаро. Днес този модел е
един от най-евтините в Западна Европа.

FIAT Uno дебютира през
март 1983 година в Женева. Точно както е по моделния ред “номер едно” –
Uno се задържа като най-популярен на Апенинския полуастров за повече от
десетилетие. FIAT Uno е снет от конвейера в Италия през май 1995 г. и
даден за производство на полския завод FlAT-Polsca (бившият FSM) в гр.
Биелско Бяла, на турското подразделение TOFAS-FIAT, а също на
египетския филиал El Nasr, където този модел се произвежда и до сега.
На италианския конвейер FIAT Uno има за наследник - FIAT Punto.

Големият
преднозадвижван Фиат Croma е представен от водещият италиански
производител през декември 1985 г. Хетчбек със стъпаловидна задна
врата, удобен и просторен багажник, този модел е проектиран на обща
платформа,както тогава са я нарекли “общоевропейска” платформа “TIPO
4”, заедно с Lancia Thema, SAAB 9000 и Alfa Romeo 164. Моделът Croma се
задържа на конвейера до 1996 г., когато търсенето му съвсем изчезва и
FIAT решава за ненужно да продължава присъствието си в този клас.

През
1986 г. към Фиат Груп влиза и “Alfa Romeo” с всичките си подразеления и
така засилива позицията си на световния пазар. Политиката на компанията
позволила в кратки срокове да представи на пазара новия модел Alfa 164,
което срещнало отзив сред страстните поклонници на легендарната марка.
Alfa 164 е последвана от серия модели, сред които е и Alfa 156, чието
производство започва през 1997 г. и става “Автомобил на годината”.

Петвратият
хетчбек Tipo дебютирал през януари 1988г., четиривратият обтекаем
триобемен седан Tempra с шест прозореца – през февруари 1990 година,
петвратото комби Tempra Station Wagon и ванът Marengo – през май 1990
г. Тези модели са построени на една платформа, а и дизайнът им е
отличен. На въпросната технологическа платформа концернът FIAT пустнал
и сходните по размери, но по-скъпи и престижни модели от нишата С и D -
Lancia Delta и Alfa Romeo 33, и Lancia Dedra с Alfa 155.

Външно
Tipo напомня предходният пазарен бестселър, но в увеличен мащаб - FIAT
Uno, а престижната титла “Автомобил на 1989 година” е присъдена именно
на него. Обаче широко признание на пазара Tipo така и не получава. През
октомври 1995 г. моделните семейства Tipo и Tempra са заменени в Италия
от новите Bravo/Brava и Маrеа.

Punto/Sporting автомобил с предно
предаване, представител на ниския клас (хетчбек с 3 и 5 врати).
Най-популярният в класа си, 17 базови модела, в това число и кабриолет.
GT - най-мощната модификация. Дебют – есента на 1993. Ново поколение на
този модел – юли 1999.

Спортното купе Fiat Coupe на базата на
Fiat Bravo е един от най-евтините модели от подобен род. Coupe Turbo -
най-мощната модификация с високи характеристики на динамиката и макс.
скорост 250 км/ч, конкурент на компресорния Merсedes-Benz CLK и Porsche
Boxter.За пръв път моделът е представен през ноември 1993. През лятото
на 2000 г. на Туринския автосалон е показана новият вариант Coupe 2,0
20V Turbo Plus с 220 к.с и 6-степенна скоростна кутия.

FIAT
Ulysse, миниван с напречно разположен двигател и предно задвижване.
Произвежда се съвместно с Peugeot/Citroеn и Fiat/Lancia. Премиерата на
обширното семейства на 7-8-местните еднообемни комбита с повишена
вместимост в рамките на съвместния проект U60 на компанията FIAT и
концерна PSA се състои през януари 1994 г. Производството на всички
модели, базирани на общата платформа, се извършва в новия завод
NordSEVEL в северна Франция. В началото на 1996 г. на пазара
представено семейството (U64) товарни и пътнически ванове FIAT
Scudo/Citroen Jumpy/Peugeot Expert, унифицировани по ходова част и от
части по отношение на купето с мини-вановете от семейство U60.
Платформата U64 заменила модела с къса база - FIAT Talento.

За
пръв път Fiat Barchetta е представен през есента на 1995 на автосалона
в Женева и е обявен за най-красивия кабриолет на изложението. Това е
спортен кабриолет с предно предаване - спайдер с открит или твърд
снемаем таван; построен на базата на Fiat Punto, съвместна разработка
на компанията Fiat и дизайнерското ателие Pininfarina.
През лятото на 2000 г. на Туринския автосалон е показана “луксозният” вариант Barchetta Riviera.

Fiat
Bravo/Brava са автомобили от клас С с напречно разположен двигател и
предно предаване. Последното поколение хетчбеци от Golf-класа (сегмент
С по европейската класификация) концернът FIAT представя през септември
1995 г. И са твърде успешни – двойниците Bravo/Brava завоюват почетната
титла “Автомобил на 1996 година”.

Fiat Marea модел от
европейския клас D, е създаден на платформата на Brava, но е по-дълъг и
по-просторен от него. “Луксозният” вариант HLX има шофьорска седалка с
електрическа настройка, две странични въздушни възглавници и
шестканална hi-fi стерео-уредба. Моделът е представен за пръв път през
юли 1996. През 1998 специално за Русия е разработена “арктическа”
версия на Fiat Marea.

FIAT Palio (Siena – аржентинската
разновидност на Fiat Palio) е компактен автомобил от ниския клас.
Моделът е представен през 1996. Първоначално автомобилът се произвежда
в Бразилия, а от 1997 - в Аржентина и Полша. През 1997 започва
производството и на комбита. През 1998 Fiat Palio комби се изтегля от
продажба на европейския пазар. През 2000 г. към комбито Weekend се
присъединяват 3 и 5-вратите хетчбеци Palio.

През март-април 1998
в Торино е представен FIAT Seicento, представител на най-ниския клас
автомобили. Както и Panda, тази кола се числи към клас А по
европейската класификация. Произвежда се в Полша и се реализира на
европейския пазар. Произвеждат се базовите версии: Young, S, SX,
Citymatic, Suite, Sporting, а също и електромобил Seicento Elettra.

За
пръв път моделът Multipla е представен през есента на 1998. Това е
миниван от средния клас – пъвият в своя клас автомобил от подобен тип.
Възродено е названието на многместния компактен автомобил от 50-те
години. През лятото на 2000 г. се появява новата серия Special с
оборудване от много по-високо ниво.

През октомври 2000
компанията показва модела Doblo на автосалона в Париж. Тази кола се
предлага, както в пътнически, така и в товарен вариант (Doblo Cargo).

В
Италия Stilo се продава от 6 октомври 2002 година. Тривратият хетчбек,
който идва да смени модела Bravo, е предназначен за поклонниците на
активното каране. На свой ред, петвратият модел заменя Fiat Brava -
“семеен” вариант. Fiat Stilo ще бъде в производство в продължение на
шест-седем години. Общо планираният обем на производство е 2,5 милиона
коли.

Концернът постепенно приобщава и други фирми и днес под
“покрива” на ФИАТ са и FERRARI, и LANCIA, и ALFA ROMEO. Притежава и
няколко тракторни завода.