Защо Караме в Дясната (лявата) лента

От най-древни времена въоръжените конници, по
правило представители на аристокрацията, са се движели вляво. Просто
защото мечът или копието се държат в дясната ръка и така е по-удобно
при двубоя с вражеския конник, който, разбира се, прави същото.
Пехотинците плебеи пък са предпочитали да се движат вдясно, за да
виждат отдалеч конниците и навреме да им правят път. И така това си
става навик. Благородникът язди отляво, селякът се тътри вдясно. Тази
традиция се затвърждава и от появата и разпространието на първия
обществен транспорт в Европа и Северна Америка пощенските карети и
пътническите дилижанси. Кочияшите са заемали дясната страна на капрата.
По две взаимосвързани причини. Първата е, за да могат да размахват
спокойно дългите си камшици, без да плющят постоянно по покрива и да
дразнят пътниците. Камшиците, естествено, са държали в дясната си ръка.
Същевременно кочияшът е трябвало да има добра видимост към вътрешния
коловоз. При тогавашната ширина и състояние на пътищата колите са се
разминавали, както биха казали днешните шофьори, “на една боя”
разстояние. Ясно е, че от дясното си място кочияшите са можели да
контролира нещата в дясната страна на пътя. Това е било втората причина
колите да се движат вляво. А от лявата страна на капрата на дилижанса,
както знаем и от безбройните уестърни, е стоял неизбежният придружител
с пушка в ръка...

Избухналата през 1789 г. Велика френска
революция провъзгласява равенството, братството и свободата. Тези
принципи на първо време се изразяват в рязане на главите на
аристократите. Оцелелите, за да се спасят, се спешили и се размесили с
тълпата, свикнала да се движи в дясната, “плебейска” страна на улиците
и пътищата. Лявата страна буквално опустява. Якобинският диктатор
Максимилан Робеспиер узаконява това “революционно” преобразование, като
нарежда и на обществения транспорт да се движи вдясно. И въпреки че и
неговата глава скоро пада под ножа на гилотината, “контрареволюционна
реставрация” на лявото движение не се извършва.

На власт идва
Наполеон. Завладявайки нови и нови европейски страни, той въвежда
навсякъде френските порядки, включително и правилата за движение.
Императорът утвърждава дясното движение далеч не от революционни
съображения. Заедно с безкрайните армейски колони по пътищата на
континента постоянно се придвижват и цели табуни коне резерв за
кавалерията и теглителна сила за артилерията и обоза. Обикновено тях са
ги завързвали в колона от по два-три коня, а ги е водел един коняр,
яздещ в първият ред вляво. Оттам му е било по-удобно, ползвайки дясната
ръка, да придържа и съседния кон. А и отдясно далеч по-удобно
контролирал насрещния поток на движение. Освен това, както е известно,
самият корсиканец Наполеон е бил левичар. Затова се е качвал на коня от
дясно. Така императорското “левичарство” допълнително способствало за
налагането на дясното движение във всички завоювани или съюзни страни
на Европа. И дори в Египет. Дошлите по-късно там англичани благоразумно
запазили съществуващото вече положение. Още повече че все пак страната
формално винаги е била суверенна държава.

Дясното движение се
налага в Русия и Турция, тогава плътно следващи “френската мода”. А
чрез Испания и Португалия и в Латинска Америка.




ИЗточник: Тунинг.бг